папая

Речник на българския език

папа̀я съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. папа̀и, ж. Южно тропическо растение с едри като пъпеш плодове, много сочни и ароматни.

Грешни изписвания (3)

  • папаъ
  • пъпаъ
  • пъпая

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-пая
членувано па-па-я-та
мн.ч. па-паи
членувано па-па-и-те
звателна форма