пантера

Речник на българския език

пантѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пантѐри, ж.Голямо хищно животно с петниста кожа; леопард.

Грешни изписвания (3)

  • пантеръ
  • пънтера
  • пънтеръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-те-ра
членувано пан-те-ра-та
мн.ч. пан-те-ри
членувано пан-те-ри-те
звателна форма