паникьорче

Речник на българския език

паникьорче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ни-кьор-че
членувано па-ни-кьор-че-то
мн.ч. па-ни-кьор-че-та
членувано па-ни-кьор-че-та-та