панегирист

Речник на българския език

панегирист съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-не-ги-рист
непълен член па-не-ги-рис-та
пълен член па-не-ги-рис-тът
мн.ч. па-не-ги-рис-ти
членувано па-не-ги-рис-ти-те
бройна форма па-не-ги-рис-та
звателна форма