панаир

Речник на българския език

панаѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. панаѝри, (два) панаѝра, м.
1. Голям пазар, който се провежда веднъж годишно.
2. Изложба на мостри, където се сключват търговски сделки. Пловдивски панаир.
3. Прен. Много шумно място, с много хора.

Грешни изписвания (3)

  • панъир
  • пънаир
  • пънъир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-на-ир
непълен член па-на-и-ра
пълен член па-на-и-рът
мн.ч. па-на-и-ри
членувано па-на-и-ри-те
бройна форма па-на-и-ра
звателна форма