пакостлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
пакостлѝва, пакостлѝво, мн. пакостлѝви, прил.
1. Който прави пакости; вреден.
2. Немирен, непослушен. Пакостливо дете.
същ. пакостлѝвост, пакостливостта̀, ж.
1. Който прави пакости; вреден.
2. Немирен, непослушен. Пакостливо дете.
същ. пакостлѝвост, пакостливостта̀, ж.
Грешни изписвания (7)
- пакустлив
- пъкостлив
- пъкустлив
- пакостлиф
- пакустлиф
- пъкостлиф
- пъкустлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | па-кос-т-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | па-кос-т-ли-вия | ||
| пълен член | па-кос-т-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | па-кос-т-ли-ва | ||
| членувано | па-кос-т-ли-ва-та | ||
| ср. р. | па-кос-т-ли-во | ||
| членувано | па-кос-т-ли-во-то | ||
| мн. ч. | па-кос-т-ли-ви | ||
| членувано | па-кос-т-ли-ви-те | ||