падишах

Речник на българския език

падиша̀х съществително име, мъжки род (тип 16) редактиране

Значение

мн. падиша̀си, м. Истор. Титла на владетел в Турция и други източни страни в миналото.

Грешни изписвания (3)

  • падешах
  • пъдешах
  • пъдишах

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ди-шах
непълен член па-ди-ша-ха
пълен член па-ди-ша-хът
мн.ч. па-ди-ша-си
членувано па-ди-ша-си-те
бройна форма па-ди-ша-ха
звателна форма