пагон

Речник на българския език

паго̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. паго̀ни, (два) паго̀на, м.
1. Отличителен знак, който се поставя върху раменете на военна или друга униформена дреха, като показва мястото в йерархията.
2. Украса за дреха.
прил. паго̀нен, паго̀нна, паго̀нно, мн. паго̀нни.

Грешни изписвания (1)

  • пъгон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-гон
непълен член па-го-на
пълен член па-го-нът
мн.ч. па-го-ни
членувано па-го-ни-те
бройна форма па-го-на
звателна форма