ощастливяване

Речник на българския език

ощастливяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оштастливъване
  • оштастливяване
  • ощастливъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ощас-т-ли-вя-ва-не
членувано ощас-т-ли-вя-ва-не-то
мн.ч. ощас-т-ли-вя-ва-ния
членувано ощас-т-ли-вя-ва-ни-я-та