ощастливител

Речник на българския език

ощастливител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • оштастливител

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ощас-т-ли-ви-тел
непълен член ощас-т-ли-ви-те-ля
пълен член ощас-т-ли-ви-те-лят
мн.ч. ощас-т-ли-ви-те-ли
членувано ощас-т-ли-ви-те-ли-те
бройна форма ощас-т-ли-ви-те-ли
звателна форма ощас-т-ли-ви-те-лю