ощавяне

Речник на българския език

ощавяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оштавъне
  • оштавяне
  • ощавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оща-вя-не
членувано оща-вя-не-то
мн.ч. оща-вя-ния
членувано оща-вя-ни-я-та