очистително

Речник на българския език

1. очистѝтелно съществително име, среден род (тип 62) редактиране

Значение

мн. очистѝтелни, ср. Лекарство или друго вещество, което прочиства стомаха и червата. Дадоха му очистително преди операцията.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • очестително
  • очестителну
  • очеститилно
  • очеститилну
  • очистителну
  • очиститилно
  • очиститилну
  • учестително
  • учестителну
  • учеститилно
  • учеститилну
  • учистително
  • учистителну
  • учиститилно
  • учиститилну

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. очис-ти-тел-но
членувано очис-ти-тел-но-то
мн.ч. очис-ти-тел-ни
членувано очис-ти-тел-ни-те

2. очистително — ср. р.

очистително е производна форма на очистителен (ср. р.).