очилар

Речник на българския език

очила̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

очила̀рят, очила̀ря, мн. очила̀ри, м. Разг. Човек, който прави или продава очила.

Грешни изписвания (3)

  • очелар
  • учелар
  • училар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. очи-лар
непълен член очи-ла-ря
пълен член очи-ла-рят
мн.ч. очи-ла-ри
членувано очи-ла-ри-те
бройна форма очи-ла-ри
звателна форма очи-ла-рю