очила

Речник на българския език

очила̀ съществително име, плуралия тантум (тип 74) редактиране

Значение

само мн. Оптически прибор от две стъкла, прикрепени върху рамка, който се използва за коригиране на зрението или за предпазване на очите.

Грешни изписвания (7)

  • очела
  • очелъ
  • очилъ
  • учела
  • учелъ
  • учила
  • училъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. очи-ла
членувано очи-ла-та