очен

Речник на българския език

о̀чен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

о̀чна, о̀чно, мн. о̀чни, прил. Който се отнася до очите. Очна яма. Очни болести.

Грешни изписвания (1)

  • очин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. очен
непълен член оч-ния
пълен член оч-ни-ят
ж. р. оч-на
членувано оч-на-та
ср. р. оч-но
членувано оч-но-то
мн. ч. оч-ни
членувано оч-ни-те

Връзки