очева̀дник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. очева̀дници, м. Разг. Лош, проклет човек.
Грешни изписвания (7)
- очеваднек
- очиваднек
- очивадник
- учеваднек
- учевадник
- учиваднек
- учивадник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оче-вад-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | оче-вад-ни-ка | |
| пълен член | оче-вад-ни-кът | |
| мн.ч. | оче-вад-ни-ци | |
| членувано | оче-вад-ни-ци-те | |
| бройна форма | оче-вад-ни-ци | |
| звателна форма | оче-вад-ни-ко | |