оцъкляне

Речник на българския език

оцъкляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • оцъклъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оцък-ля-не
членувано оцък-ля-не-то
мн.ч. оцък-ля-ния
членувано оцък-ля-ни-я-та