оцет

Речник на българския език

оцѐт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Течност с кисел вкус, получена при вторична ферментация под действието на бактерии върху вино, бира, плодови сокове и др.

Грешни изписвания (1)

  • уцет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оцет
непълен член оце-та
пълен член оце-тът
мн.ч. оце-ти
членувано оце-ти-те
бройна форма оце-та
звателна форма —

Връзки