охтичав

Речник на българския език

о̀хтичав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

о̀хтичава, о̀хтичаво, мн. о̀хтичави, прил. Разг. Болен от охтика.

Грешни изписвания (7)

  • охтечав
  • охтечъв
  • охтичъв
  • охтечаф
  • охтечъф
  • охтичаф
  • охтичъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ох-ти-чав
непълен член ох-ти-ча-вия
пълен член ох-ти-ча-ви-ят
ж. р. ох-ти-ча-ва
членувано ох-ти-ча-ва-та
ср. р. ох-ти-ча-во
членувано ох-ти-ча-во-то
мн. ч. ох-ти-ча-ви
членувано ох-ти-ча-ви-те