охранник

Речник на българския език

охранник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • охраник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ох-ран-ник
непълен член ох-ран-ни-ка
пълен член ох-ран-ни-кът
мн.ч. ох-ран-ни-ци
членувано ох-ран-ни-ци-те
бройна форма ох-ран-ни-ци
звателна форма ох-ран-ни-ко