охранител

Речник на българския език

охранѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

охранѝтелят, охранѝтеля, мн. охранѝтели, м. Лице, което охранява.

Грешни изписвания (7)

  • охранитил
  • охрънител
  • охрънитил
  • ухранител
  • ухранитил
  • ухрънител
  • ухрънитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ох-ра-ни-тел
непълен член ох-ра-ни-те-ля
пълен член ох-ра-ни-те-лят
мн.ч. ох-ра-ни-те-ли
членувано ох-ра-ни-те-ли-те
бройна форма ох-ра-ни-те-ли
звателна форма ох-ра-ни-те-лю