офицерство

Речник на българския език

офицѐрство — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Занятие на офицер.
2. Съвкупността от всички офицери. Българско офицерство.

Грешни изписвания (7)

  • офецерство
  • офецерству
  • офицерству
  • уфецерство
  • уфецерству
  • уфицерство
  • уфицерству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. офи-цер-с-т-во
членувано офи-цер-с-т-во-то
мн.ч. офи-цер-с-т-ва
членувано офи-цер-с-т-ва-та

Връзки