отъпкан

Речник на българския език

отъ̀пкан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • отъпкън
  • утъпкан
  • утъпкън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. отъп-кан
непълен член отъп-ка-ния
пълен член отъп-ка-ни-ят
ж. р. отъп-ка-на
членувано отъп-ка-на-та
ср. р. отъп-ка-но
членувано отъп-ка-но-то
мн. ч. отъп-ка-ни
членувано отъп-ка-ни-те