отчуждение

Речник на българския език

отчуждѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. отчуждѐния, ср. Прекратяване на близостта с някого, отделяне от някого или нещо. Отчуждението му изненада всички.

Грешни изписвания (6)

  • отчождение
  • утчождение
  • утчуждение
  • очуждение
  • учуждение
  • очождение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-чуж-де-ние
членувано от-чуж-де-ни-е-то
мн.ч. от-чуж-де-ния
членувано от-чуж-де-ни-я-та