отчуждѐние — съществително име, среден род (тип 72)
Значение
мн. отчуждѐния, ср. Прекратяване на близостта с някого, отделяне от някого или нещо. Отчуждението му изненада всички.
Грешни изписвания (6)
- отчождение
- утчождение
- утчуждение
- очуждение
- учуждение
- очождение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | от-чуж-де-ние | |
---|---|---|
членувано | от-чуж-де-ни-е-то | |
мн.ч. | от-чуж-де-ния | |
членувано | от-чуж-де-ни-я-та |