отчопляне

Речник на българския език

отчопляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отчоплъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-чоп-ля-не
членувано от-чоп-ля-не-то
мн.ч. от-чоп-ля-ния
членувано от-чоп-ля-ни-я-та