отчитане

Речник на българския език

отчѝтане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • отчитани
  • отчитъне
  • отчитъни
  • утчитане
  • утчитани
  • утчитъне
  • утчитъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-чи-та-не
членувано от-чи-та-не-то
мн.ч. от-чи-та-ния
членувано от-чи-та-ни-я-та