отчетен

Речник на българския език

1. отчѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отчѐтна, отчѐтно, мн. отчѐтни, прил.
1. Който се отнася до отчет. Отчетно събрание.
2. Който се отнася до времето, за което се дава отчет. Отчетен период.
3. Който съдържа отчет. Отчетен доклад.

Грешни изписвания (3)

  • отчетин
  • утчетен
  • утчетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-че-тен
непълен член от-чет-ния
пълен член от-чет-ни-ят
ж. р. от-чет-на
членувано от-чет-на-та
ср. р. от-чет-но
членувано от-чет-но-то
мн. ч. от-чет-ни
членувано от-чет-ни-те

2. отчетен — мин. страд. прич. м. р.

отчетен е производна форма на отчета (мин. страд. прич. м. р.).