отче

Речник на българския език

о̀тче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. о̀тчета, ср.
1. Разг. Поп, свещеник. Отчето преди малко излезе.
2. Звателна форма от отец — обръщение към поп или калугер.
Като отче наш (зная). — Зная много добре, отлично, наизуст.

Грешни изписвания (1)

  • отчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-че
членувано от-че-то
мн.ч. от-че-та
членувано от-че-та-та