отцеубиец

Речник на българския език

отцеубѝец съществително име, мъжки род (тип 13) редактиране

Значение

мн. отцеубѝйци, м. Убиец на баща си.

Грешни изписвания (15)

  • отцеобиец
  • отцеобииц
  • отцеубииц
  • отциобиец
  • отциобииц
  • отциубиец
  • отциубииц
  • утцеобиец
  • утцеобииц
  • утцеубиец
  • утцеубииц
  • утциобиец
  • утциобииц
  • утциубиец
  • утциубииц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-це-у-би-ец
непълен член от-це-у-би-е-ца
пълен член от-це-у-би-е-цът
мн.ч. от-це-у-бий-ци
членувано от-це-у-бий-ци-те
бройна форма от-це-у-бий-ци
звателна форма от-це-у-би-е-цо