отцепница

Речник на българския език

отцѐпница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отцѐпници, ж. Жена отцепник.

Грешни изписвания (7)

  • отцепнеца
  • отцепнецъ
  • отцепницъ
  • утцепнеца
  • утцепнецъ
  • утцепница
  • утцепницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-цеп-ни-ца
членувано от-цеп-ни-ца-та
мн.ч. от-цеп-ни-ци
членувано от-цеп-ни-ци-те
звателна форма