отцепване

Речник на българския език

отцѐпване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отцепвани
  • отцепвъне
  • отцепвъни
  • утцепване
  • утцепвани
  • утцепвъне
  • утцепвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-цеп-ва-не
членувано от-цеп-ва-не-то
мн.ч. от-цеп-ва-ния
членувано от-цеп-ва-ни-я-та