отупвам

Речник на българския език

оту̀пвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

оту̀пваш, несв. и оту̀пам, св.; какво. С тупане почиствам. Отупа шапката си от снега.
отупвам се/отупам се. — Отупвам сам себе си, почиствам се.
Отупвам праха (от някого).Разг. Набивам, напердашвам някого.

Грешни изписвания (3)

  • отупвъм
  • утупвам
  • утупвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице отуп-вам отуп-ва-ме
2 лице отуп-ваш отуп-ва-те
3 лице отуп-ва отуп-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице отуп-вах отуп-вах-ме
2 лице отуп-ва отуп-вах-те
3 лице отуп-ва отуп-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице отуп-вах отуп-вах-ме
2 лице отуп-ва-ше отуп-вах-те
3 лице отуп-ва-ше отуп-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отупвал съм отупвала съм отупвало съм отупвали сме
2 лице отупвал си отупвала си отупвало си отупвали сте
3 лице отупвал е отупвала е отупвало е отупвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отупвал бях отупвала бях отупвало бяхме отупвали
2 лице беше отупвал беше отупвала беше отупвало бяхте отупвали
3 лице беше отупвал беше отупвала беше отупвало бяха отупвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отупвам ще отупваме
2 лице ще отупваш ще отупвате
3 лице ще отупва ще отупват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отупвал ще съм отупвала ще съм отупвало ще сме отупвали
2 лице ще си отупвал ще си отупвала ще си отупвало ще сте отупвали
3 лице ще е отупвал ще е отупвала ще е отупвало ще са отупвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отупвам щяхме да отупваме
2 лице щеше да отупваш щяхте да отупвате
3 лице щеше да отупва щяха да отупват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отупвал щях да съм отупвала щях да съм отупвало щяхме да сме отупвали
2 лице щеше да си отупвал щеше да си отупвала щеше да си отупвало щяхте да сте отупвали
3 лице щеше да е отупвал щеше да е отупвала щеше да е отупвало щяха да са отупвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отупвал съм отупвала съм отупвало съм отупвали сме
2 лице отупвал си отупвала си отупвало си отупвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отупвал съм отупвала съм отупвало съм отупвали сме
2 лице отупвал си отупвала си отупвало си отупвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отупвал била съм отупвала било съм отупвало били сме отупвали
2 лице бил си отупвал била си отупвала било си отупвало били сте отупвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отупвам щяла съм да отупвам щяло съм да отупвам щели сме да отупваме
2 лице щял си да отупваш щяла си да отупваш щяло си да отупваш щели сте да отупвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отупвал щяла съм да съм отупвала щяло съм да съм отупвало щели сме да сме отупвали
2 лице щял си да си отупвал щяла си да си отупвала щяло си да си отупвало щели сте да сте отупвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отупвал бих отупвала бих отупвало бихме отупвали
2 лице би отупвал би отупвала би отупвало бихте отупвали
3 лице би отупвал би отупвала би отупвало биха отупвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отуп-вай отуп-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род отуп-ван
непълен член отуп-ва-ния
пълен член отуп-ва-ни-ят
женски род отуп-ва-на
членувано отуп-ва-на-та
среден род отуп-ва-но
членувано отуп-ва-но-то
множествено число отуп-ва-ни
членувано отуп-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отуп-вал
непълен член отуп-ва-лия
пълен член отуп-ва-ли-ят
женски род отуп-ва-ла
членувано отуп-ва-ла-та
среден род отуп-ва-ло
членувано отуп-ва-ло-то
множествено число отуп-ва-ли
членувано отуп-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отуп-вал
женски род отуп-ва-ла
среден род отуп-ва-ло
множествено число отуп-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род отуп-ващ
непълен член отуп-ва-щия
пълен член отуп-ва-щи-ят
женски род отуп-ва-ща
членувано отуп-ва-ща-та
среден род отуп-ва-що
членувано отуп-ва-що-то
множествено число отуп-ва-щи
членувано отуп-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

отуп-вай-ки