оттатък

Речник на българския език

1. отта̀тък наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. От другата страна, на срещуположната страна. Оттатък е Румъния.
2. В съседно помещение. Майка ти е оттатък.



предлог. За изразяване на положение от другата страна на нещо. Оттатък планината има голям град.

Грешни изписвания (7)

  • отатак
  • отатък
  • оттатак
  • утатак
  • утатък
  • уттатак
  • уттатък

2. отта̀тък предлог (тип 192) редактиране

Значение

нареч.
1. От другата страна, на срещуположната страна. Оттатък е Румъния.
2. В съседно помещение. Майка ти е оттатък.



предлог. За изразяване на положение от другата страна на нещо. Оттатък планината има голям град.

Грешни изписвания (7)

  • отатак
  • отатък
  • оттатак
  • утатак
  • утатък
  • уттатак
  • уттатък