отсъстващ

Речник на българския език

1. отсъ̀стващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отсъствашт
  • отсъствъшт
  • отсъствъщ
  • утсъствашт
  • утсъстващ
  • утсъствъшт
  • утсъствъщ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-със-т-ващ
непълен член от-със-т-ва-щия
пълен член от-със-т-ва-щи-ят
ж. р. от-със-т-ва-ща
членувано от-със-т-ва-ща-та
ср. р. от-със-т-ва-що
членувано от-със-т-ва-що-то
мн. ч. от-със-т-ва-щи
членувано от-със-т-ва-щи-те

2. отсъстващ — сег. деят. прич. м. р.

отсъстващ е производна форма на отсъствам (сег. деят. прич. м. р.).