отстъп

Речник на българския език

о̀тстъп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Отстъпване.
2. Спец. Във фонетиката — етап от учленяването на говорните звукове, при който говорните органи се връщат в изходно положение.
3. Спец. В писмен текст — нов ред, абзац.

Грешни изписвания (1)

  • отстап

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-с-тъп
непълен член от-с-тъ-па
пълен член от-с-тъ-път
мн.ч. от-с-тъ-пи
членувано от-с-тъ-пи-те
бройна форма от-с-тъ-па
звателна форма