отстрелче

Речник на българския език

отстрелче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-с-трел-че
членувано от-с-трел-че-то
мн.ч. от-с-трел-че-та
членувано от-с-трел-че-та-та