отрязъче

Речник на българския език

отрязъче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отръзъче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ря-зъ-че
членувано от-ря-зъ-че-то
мн.ч. от-ря-зъ-че-та
членувано от-ря-зъ-че-та-та