отрядче

Речник на българския език

отрядче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отръдче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ряд-че
членувано от-ряд-че-то
мн.ч. от-ряд-че-та
членувано от-ряд-че-та-та