отроче

Речник на българския език

отро̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. отро̀к

Грешни изписвания (3)

  • отрочи
  • утроче
  • утрочи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ро-че
членувано от-ро-че-то
мн.ч. от-ро-че-та
членувано от-ро-че-та-та