отразител

Речник на българския език

отразѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

отразѝтелят, отразѝтеля, мн. отразѝтели, (два) отразѝтеля, м. Устройство, което отразява светлинни или звукови вълни.

Грешни изписвания (7)

  • отразитил
  • отръзител
  • отръзитил
  • утразител
  • утразитил
  • утръзител
  • утръзитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ра-зи-тел
непълен член от-ра-зи-те-ля
пълен член от-ра-зи-те-лят
мн.ч. от-ра-зи-те-ли
членувано от-ра-зи-те-ли-те
бройна форма от-ра-зи-те-ля
звателна форма