отправка

Речник на българския език

отправка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отпрафка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-п-рав-ка
членувано от-п-рав-ка-та
мн.ч. от-п-рав-ки
членувано от-п-рав-ки-те
звателна форма