откутюр

Речник на българския език

откутюр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ку-тюр
непълен член от-ку-тю-ра
пълен член от-ку-тю-рът
мн.ч. от-ку-тю-ри
членувано от-ку-тю-ри-те
бройна форма от-ку-тю-ра
звателна форма