откачалка

Речник на българския език

откачалка съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ка-чал-ка
членувано от-ка-чал-ка-та
мн.ч. от-ка-чал-ки
членувано от-ка-чал-ки-те
звателна форма от-ка-чал-ко