откача

Речник на българския език

1. откача̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

откачѝш, мин. св. откачѝх, мин. прич. откачѝл, св.вж. откачвам.

Грешни изписвания (7)

  • откачъ
  • откъча
  • откъчъ
  • уткача
  • уткачъ
  • уткъча
  • уткъчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-ка-ча от-ка-чим
2 лице от-ка-чиш от-ка-чи-те
3 лице от-ка-чи от-ка-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-ка-чих от-ка-чих-ме
2 лице от-ка-чи от-ка-чих-те
3 лице от-ка-чи от-ка-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-ка-чах от-ка-чах-ме
2 лице от-ка-че-ше от-ка-чах-те
3 лице от-ка-че-ше от-ка-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице откачил съм откачила съм откачило съм откачили сме
2 лице откачил си откачила си откачило си откачили сте
3 лице откачил е откачила е откачило е откачили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях откачил бях откачила бях откачило бяхме откачили
2 лице беше откачил беше откачила беше откачило бяхте откачили
3 лице беше откачил беше откачила беше откачило бяха откачили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще откача ще откачим
2 лице ще откачиш ще откачите
3 лице ще откачи ще откачат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм откачил ще съм откачила ще съм откачило ще сме откачили
2 лице ще си откачил ще си откачила ще си откачило ще сте откачили
3 лице ще е откачил ще е откачила ще е откачило ще са откачили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да откача щяхме да откачим
2 лице щеше да откачиш щяхте да откачите
3 лице щеше да откачи щяха да откачат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм откачил щях да съм откачила щях да съм откачило щяхме да сме откачили
2 лице щеше да си откачил щеше да си откачила щеше да си откачило щяхте да сте откачили
3 лице щеше да е откачил щеше да е откачила щеше да е откачило щяха да са откачили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице откачал съм откачала съм откачало съм откачали сме
2 лице откачал си откачала си откачало си откачали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице откачил съм откачила съм откачило съм откачили сме
2 лице откачил си откачила си откачило си откачили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм откачил била съм откачила било съм откачило били сме откачили
2 лице бил си откачил била си откачила било си откачило били сте откачили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да откача щяла съм да откача щяло съм да откача щели сме да откачим
2 лице щял си да откачиш щяла си да откачиш щяло си да откачиш щели сте да откачите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм откачил щяла съм да съм откачила щяло съм да съм откачило щели сме да сме откачили
2 лице щял си да си откачил щяла си да си откачила щяло си да си откачило щели сте да сте откачили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих откачил бих откачила бих откачило бихме откачили
2 лице би откачил би откачила би откачило бихте откачили
3 лице би откачил би откачила би откачило биха откачили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-ка-чи от-ка-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-ка-чен
непълен член от-ка-че-ния
пълен член от-ка-че-ни-ят
женски род от-ка-че-на
членувано от-ка-че-на-та
среден род от-ка-че-но
членувано от-ка-че-но-то
множествено число от-ка-че-ни
членувано от-ка-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-ка-чил
непълен член от-ка-чи-лия
пълен член от-ка-чи-ли-ят
женски род от-ка-чи-ла
членувано от-ка-чи-ла-та
среден род от-ка-чи-ло
членувано от-ка-чи-ло-то
множествено число от-ка-чи-ли
членувано от-ка-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-ка-чал
женски род от-ка-ча-ла
среден род от-ка-ча-ло
множествено число от-ка-ча-ли

2. откача — сег. вр., 3 л., ед. ч.

откача е производна форма на откачам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. откача — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

откача е производна форма на откачам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. откача — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

откача е производна форма на откачам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).