откатен

Речник на българския език

отка̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • откатин
  • уткатен
  • уткатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ка-тен
непълен член от-кат-ния
пълен член от-кат-ни-ят
ж. р. от-кат-на
членувано от-кат-на-та
ср. р. от-кат-но
членувано от-кат-но-то
мн. ч. от-кат-ни
членувано от-кат-ни-те