отец

Речник на българския език

1. отѐц — съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. отцѝ, м.
1. Остар. Баща.
2. Название на свещеник, калугер или владика и обръщение към него. Отец Паисий. Отците влязоха в метоха.

• Нашите отци. — Прадедите ни, предците ни.

Грешни изписвания (1)

  • утец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. отец
непълен член оте-ца
пълен член оте-цът
мн.ч. от-ци
членувано от-ци-те
бройна форма от-ци
звателна форма оте-цо

2. Отец — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • утец

Връзки