отелване

Речник на българския език

отелване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. отел-ва-не
членувано отел-ва-не-то
мн.ч. отел-ва-ния
членувано отел-ва-ни-я-та