отвѐтник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. отвѐтници, м. Спец. Лице, срещу което е предявен съдебен иск.
Грешни изписвания (3)
- ответнек
- утветнек
- утветник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-вет-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | от-вет-ни-ка | |
| пълен член | от-вет-ни-кът | |
| мн.ч. | от-вет-ни-ци | |
| членувано | от-вет-ни-ци-те | |
| бройна форма | от-вет-ни-ци | |
| звателна форма | от-вет-ни-ко | |