отвертка

Речник на българския език

отвѐртка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отвѐртки, ж. Инструмент за завиване и отвиване на винтове.

Грешни изписвания (5)

  • отверткъ
  • утвертка
  • утверткъ
  • отверка
  • утверка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-вер-т-ка
членувано от-вер-т-ка-та
мн.ч. от-вер-т-ки
членувано от-вер-т-ки-те
звателна форма