осяване

Речник на българския език

осяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • осъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ося-ва-не
членувано ося-ва-не-то
мн.ч. ося-ва-ния
членувано ося-ва-ни-я-та